Вход • Пиши • RSS | Календар • Капсули • Автори 804 • Статии 27649 • Коментари 1385 |
Как се пише интерпретативно съчинение по литератураот 04-08-2020 05:15Интерпретативното съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем. Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието. С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем. Жанрът интерпретативно съчинение е текст, който съчетава аргументаторски и херменевтични умения, т.е. показва изкуството на своя автор да “чете” по различен начин дадена творба, като ѝ придава нови, оригинални значения, надхвърлящи авторовите намерения. На практика това означава съчинението да “превежда” многопосочните значения на литературната творба, като все повече и по-плътно се доближава до обекта на тълкуването (литературния текст-основа). Съчинението е своеобразна визитна картичка, която показва степента на литературна компетентност, нивото на езиковата култура или обобщено казано комуникативния потенциал на своя автор. Можем да обособим следните зисквания и принципи на конструиране на интерпретативното съчинение: І. Въведение начален композиционен компонент, който дефинира и определя смисловите граници на интерпретацията, като върви от общото към частното. Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част, където преобладава рационалното начало. ІІ. Теза отделен абзац, със статут на основно твърдение структура: въвеждащо изречение, развиващи изречения – отделните микротези и заключително изречение. Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е и микроплан на интерпретативното съчинение. Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микротеза трябва да има ярка аргументативна сила, втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в същинската част, тази, която се определя като изложение или същинската интерпретация. ІІІ. Аргументативно-интерпретативна част (изложение) Винаги се започва с дефиниране на първата микротеза. Всяка микротеза се изказва в изложението. Микротези – съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблематизацията, заложена в заглавието Микротеми – съставни части на микротезите, които представляват отделни мотиви Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Те съдържат: Опорни моменти – отделни епизоди от един художествен текст или ключови изрази, които подлежат на тълкуване. Аргументи – доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, как и защо. Тези три въпроса се отнасят до разнородни микроструктури на текста-основа. Точно тук се реализира онази дейност, която популярно се нарича анализ на текстовите структури, като този анализ може да бъде многопосочен: да се осланя на различните интерпретативни техники, които най-общо се легитимират като затворен или контекстуален прочит на литературната творба. Цитат – авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията. Този порядък не е задължителен, т. е. той може да се променя в процеса на работата. Логически преходи – те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстващи в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата; между тезата и аргументативно-интерпретативната част (изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза; между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението. ІV. Заключение обобщава на ново ниво интерпретираната проблематика. Заключителната част разширява смисловото поле на интерпретацията към цялата българска литература или към общочовешките ценности, които се интерпретират в литературния текст-основа. Критериите за оценяване на интерпретативно съчинение (VІІІ – ХІІ клас) са следните: 1. Придържане към жанровите изисквания за създаване на този вид съчинение: • подходящ увод; • откроена и произтичаща от проблема в заглавието теза; • пълни, точни, целенасочени и задълбочени разсъждения по темата; • подходящи изводи; • заключително обобщение. 2. Наличие на логически преходи както между отделните структурни елементи на писмената работа, така и между отделните подтези в рамките на същинската част. 3. Наблюдения върху художествената специфика на текста. 4. Стилово единство, цялостност и завършеност на писмения текст. 5. Избор на глаголно време. 6. Равнище на овладяване на правописната и пунктуационната норма на съвременния български книжовен език. 7. Графично оформяне на съчинението. В зрелостния изпит по български език и литература, държан от българските ученици в края на 12 клас, третият модул е написване на литературноинтерпретативно съчинение или литературно есе по избор, като максималният брой точки, които се дават, са 30. Целта е всеки ученик да развие в рамките до 4 страници тема, в която да се открои критическо мислене, езиковедски умения и логическа мисъл. Изискванията са формирани в три основни групи: • литературни компетентности; • компетентности на аргументативен текст; • езикови компетентности. Критериите за оценяване на литературноинтерпретативното съчинение са следните: I. Литературни компетентности – максимален брой точки – 10 • Разбиране и осмисляне на условния характер на литературата – от 0 до 2 т. • Знания за процесите в литературната история, автора и творбата – от 0 до 2 т. • Умения да се прилагат знания за строежа и функционирането на литературната творба и изясняване на зададени проблеми – от 0 до 3 т. • Интерпретиране на художествените смисли съобразно поставен проблем – от 0 до 3 т. II. Знания и умения за изграждане на аргументативен текст – максимален брой точки – 12 • Наличие на теза, съответстваща на темата и проблема – от 0 до 3 т. • Адекватна, конкретна и изчерпателна аргументация – от 0 до 3 т. • Логическа последователност на аргументацията – от 0 до 3 т. • Ясно структурирани и смислово свързани композиционни части (Увод, изложение, заключение) – от 0 до 3 т. III. Езикови норми – максимален брой точки – 8 • Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т. Максимален резултат от критериите за оценяване на интерпретативно съчинение – 30 точки. 1) Есето представлява изградена на асоциативен принцип интерпретация на проблем, към който се подхожда на базата на персонален опит (житейски, философски, естетически и пр.). В изложението се представя становище, което се доказва с аргументи от различен тип. Смисловата структура на есето „снема“ не логиката на научното изследване, а следва интуицията, играта на въображението и фантазията на ученика. Критериите за оценяване на литературно есе според изискванията на МОН са следните: I. Компетентности за писане на аргументативен текст есе – максимален брой точки – 22 • Изразяване на лично становище по зададения проблем – от 0 до 2 т. • Разглеждане на проблема в адекватен и значим контекст – от 0 до 2 т. • Стилистически умения за постигане на въздействие и убедителност – от 0 до 3 т. • Достатъчност на аргументацията за убедителното доказване на тезата – от 0 до 3 т. • Теза, свързана с поставения проблем – от 0 до 3 т. • Аргументация, доказваща тезата и подтезите – от 0 до 3 т. • Логическа последователност на организацията на есето – от 0 до 3 т. • Смислова обвързаност на композиционните части на есето – от 0 до 3 т. II. Езикови норми – максимален брой точки – 8 • Знания и умения за прилагане на лексикалната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на граматичната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на правописната норма – от 0 до 2 т. • Знания и умения за прилагане на пунктуационната норма – от 0 до 2 т. _______________________________________________________________ Максимален резултат за 6.00 от критериите за есе – 30 точки. Използвана литература: 1. Веселин Андреев. Литературноинтерпретативното съчинение като аргументативен текст, електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57) Подбор и селекция: http://www.kursoviraboti.com Дай твоята оценка за статията от 1 до 10 : автор : Vitana • 0 коментара • 218 прочитания • 98 уникални таг : съчинение инстерпретативно микротеза микротези нетекстов метатекстове комуникативно въведение |